Туризъм новини

В гласуването за новите 7 чудеса на света българският природен феномен Белоградчишки скали влезе заслужено в „Топ 77” на класацията – измежду 260 претенденти от 222 страни. И макар да не се нареди сред 28-те природни обекта за третата финална фаза, за нас като българи бе приятно да научим, че Белоградчишките скали са включени в резервния списък от 43 природни обекта, които ще имат шанс да участват във финалната фаза, ако природен обект от финалистите бъде дисквалифициран по време на третата фаза.

Белоградчишките скали се простират в район с дължина 30 км и широк 3 км, общата им площ е 339.1 ха. Скалната приказка „продължава” – от запад на изток – от Ведерник, Белоградчик и с. Боровица, до с. Белотинци.

Централната група скали е разположена южно от Белоградчик. Тук са най-интересните и внушителни образувания – Адам и Ева, Ученичката, Овчарчето, Дервишът, Първа плоча, Камилата, Гъбите, Кукувицата, Червената скала, Мадоната, Хайдут Велко, Боров камък и др. Обявени са за природна забележителност. Втората група е разположена западно от града. Скалите там са от алпийски вид, ограждат големи пропасти. Най-известни са Сбегове, Еркюприя, Борич. На около 4 км източно от града се намира третата група, която обхваща скалите около Латинското кале и Лепенишка пещера. Четвъртата група се простира между селата Боровица и Фалковец, където буквално над шосето е надвиснала каменната скулптура Момина скала. Тук са още известният Боров камък, Червеният камък, Пчелин камък. Последната група е разположена около селата Гюргич и Белотинци.
В района са прокарани 7 екопътеки, които отвеждат до най-интересните и величествени скални групи. За да се „разпознаят” обаче, е нужно да се знае точно откъде да се погледнат. Затова най-добре е с туристите да има местен водач – това може да бъде всеки жител на Белоградчик, който, освен че познава скалите, знае и легендите, свързани с тях.
Колкото до науката, за нея възникването на причудливите скали започва преди 200 млн. години, когато в този район се наслоили  песъчливо-мергелни скали. По-късно те били залети от море, отлаганите на дъното му пясък, чакъл и глина с течение на времето били свързани от силициева или пясъчно-глинеста спойка. Така се получили конгломерати и пясъчници, известни като пъстър пясъчник. От обагрянето с железен окис те придобили червеникав оттенък. За наслоили се върху пясъчниците сиви и кремавобели варовици „разказват” челата на сегашните Белоградчишки Венец и Ведерник. При нагъването на Стара планина районът се превръща в суша. Разрушителната сила на водата, ветровете и колебанията на температурата „посегнала” на пясъчниците. Резултата виждаме днес – причудливите Белоградчишки скали.