Туризъм новини

Версиите за произхода на явлението „баня” са много. Дали че уморен пътник е полегнал да отдъхне до топъл извор и почувствал как бързо си възвръща силите, дали  че капките дъжд, преминали през остарелия покрив, са попаднали върху топлите камъни на огнището и надигналите се пари са обвили хората с приятна топлина…. Но това са легенди.

А известното е, че хората от древността са ценили банята заради чудната й способност да премахва умората.
Ахейците особено ценили топлите извори – за притежаването им древните народи водили даже войни. Гърците нарекли потапянето в такива извори „къпането на Херакъл“, свързвайки силата и красотата на митичния герой с живителното въздействие на топлата вода и пара. Но изворите така и не стигали за всички и древните гърци започнали да строят бани. Названието им било подбрано много точно: „баня“ в превод от гръцки означава „да прогоня болката и тъгата“. През VI-V в. пр.н.е. в Древна Гърция вече имало закон, който „предписвал” на всички жители регулярно да ходят на баня. Мислителят Сократ усърдно се занимавал с гимнастика и като истински атлет обичал да се поизпоти в банята. Казвал на своите ученици, че банята не просто очиства тялото, но и цялото му същество. И още една негова мисъл: „Недостойно е остарееш, без да познаеш красотата и силата, на които е способно твоето тяло“.
В наши дни е трудно човек  да си представи как отива на баня, за да поиграе там на топка или шах, да рисува или напише стихотворение. Това някога са представлявали древноримските бани, „терми“ – те били и спортни, и обществени, и културни учреждения. Римската баня била сложно съоръжение – имала аподитриум (стая за събличане); тепидариум (топла стая); калдариум (гореща стая); фригидариум (хладна стая с басейн).

В калдариума нажеженият въздух от печката циркулирал под каменния под, нагрявайки изворна вода в плитък басейн, край който се нареждали посетителите сред облаци пара. Зали, облечени с мрамор, басейн с хладка вода – времето тук минавало неусетно. Къпането обикновено било съпровождано с намазване на тялото с ароматни масла и приключвало с енергичен масаж.
Всеки нов император в желанието си да получи популярност сред народа, строил общодостъпни терми. А богатите римляни ползвали  своите собствени бани два пъти на ден – сутрин и вечер.
За съвременния човек няма съмнение, досегът с топлата вода е средство да свали умората от себе си, да успокои нервите. Подобрява се работата на бъбреците, черния дроб, стомашно-чревния тракт, повишава се апетита. Банските процедури са незаменими за хората със седящи професии, които не се движат достатъчно.
И изобщо, ако правилно използваме банята – събирателно нейните елементи в модерното ни време намираме в един СПА център -  ефектът ще бъде: засилване на защитните сили на организма, повишаване на физическата и умствена работоспособност, съхранено здраве и младост.

• Добре е обаче, да спазваме и някои правила, изпитани във времето:

В СПА център или минерална баня не се влиза на гладен стомах или непосредствено след хранене (трябва да са минали час и половина-два).

Не се препоръчва „напарване” преди сън.

Не влизайте в СПА и традиционна баня след употреба на алкохол или силна преумора.

Преди банските процедури трябва да се вземе душ, тялото да се подсуши с топла хавлиена кърпа, за да се улесни потоотделянето и извеждането на токсините от организма.

След пребиваването в СПА центъра, където сте посетили басейн, парна баня или различни  сауни, отдъхнете в залата за релакс, вземайки от фреш бара чай или минерална вода, за да възстановите изгубените течности в организма си.

И за да е пълен смисълът от  водно-парните процедури (в духа на истинската едновремешна баня), задължително включете в програмата си процедури за грижа за кожата.
Изводът от всичко казано дотук: съвремнното СПА – с или без минерална вода, дарява чудесна почивка, релаксация, премахване на стреса и напрежението.