Покана от Панагюрище
пт, мар 19, 2010

Читирима предприемачи от Панагюрище, подкрепени от двамата братя Ангелови – панагюрци и благодетели на този град, организираха инфотур за туроператори от София и Пловдив. В желанието си да представят Панагюрище като място, което може да посреща туристи и има какво да им покаже, те демонстрираха завидно за днешния ден задружие. Защото са убедени, че Панагюрище може да бъде едно много приятно като преживяване и наситено с историческа памет допълнение към туристическите маршрути между известната с топлите си води Стрелча и старинна Копривщица.
Двата нови хотела – „Виктория” в центъра на града и реставрираната „Джуджева къща” приютиха гостите-туроператори. В местната изба „Румелия” ги поканиха на дегустация на бутиковите вина от панагюрския регион и им показаха трите нови, приятно обзаведени студиа за гости. За останалото се погрижиха превозваческата фирма „Сам-93” и историците от местния музеен комплекс.
Ако казаното дотук е събудило стари спомени или професионален интерес, може да продължим заедно в една опознавателна обиколка из Панагюрище.

Хотел “ Виктория“
Забележителностите:
Експозицията „Панагюрско златно съкровище” се намира в двора на музейния комплекс. Фасадата се отличава с остри линии и черен мрамор. Открита е на 8 декември 2009 г. по повод 60 години от намирането на съкровището и съхранява истинско копие от 6 кг чисто злато, дарение на Панагюрище от братята Иван и Лука Ангелови. Деветте съда изящно повтарят формите на оригиналите и фигурите върху тях. Сноп светлина се излива върху бронираната стъкленица, а вълнуващ глас казва: ”Ето го, то е пред вас!” Очите не могат да се наситят на блясъка и респекта, който излъчват ритоните, амфората, фиалата. А разказвачът продължава:…”някошният собственик е можел да наеме 500 войника и да ги издържа цяла година, вместо да купи златния сервиз…”. Днес Панагюрското съкровище се оценява на 230 млн. долара, но неоценимо остава онова, което са направили тримата братя Дейкови, когато пред очите им се показали златните съдове. В мраморната зала има още едно копие – от бронз и глина, което показва гледката в онзи момент.
Църквата „Св. Въведение Богородично”. Синьо-бялата й камбанария пази годината на съзиждане – 1818, макар храмът да е горял два пъти – вторият по време на Априлското въстание, и да е изграден отново през 1897 г. От тогава са сегашните стенописи, дело на Николай Образописов, и иконите, рисувани от братята Доспевски от Самоковската школа. Просто днес цветовете са съживени от приключилите преди година и половина реставрационни работи. Благодетелите, дарили средства и за изцяло нов резбован иконостас от липово дърво, подменени са и троновете. Само царските двери на иконостаса, опазени по време на въстанието, показват колко по-пищна е била предишната му дърворезба. Църквата има своя чудотворна икона на Св. Богородица с Покров Богородичен („малка икона, но много силна, пази града ни, много хора я посещават”, казва свещеникът). Второто важно нещо е, че има крипта, където се пазят костите на почти всички въстаници в Панагюрище от Април 1876 г., намерили смъртта си в храма и около него. Оцелял след въстанието свещеник ги описал – 850 човека, чиито имена се знаят и четат и днес в молитвите. И третото – че тази църква е имала и монета – воб (от Въведение Богородично), и тя била конвертируема в цяла Панагюрска духовна околия. С нея човек можел да си купи ядене или друго от първа необходимост.
Експозиция „Априлското въстание”. Април 1876 г. е величав за панагюрци спомен и не случайно му е отредено специално място в музейния комплекс. Виждаме познатите лица – на Волов и Бенковски, на хилядника Петър Бобеков – председател на привременното правителство и печатът(!) на това десетдневно българско правителство. Виждаме „страшните” черешове топове, запазени от първото голямо честване на Априлското въстание през 1901 г. Научаваме, че за това събитие Райна княгиня шие второ знаме – за първото се предполага, че е изгоряло в конака в Хасково по време ва Руско-турската война. Второто знаме е собственост на панагюрския музей, а негово копие виждаме в къщата на известната панагюрка, станала и първата българска акушерка.

Музеен комплекс
Панагюрските къщи. От около 400 възрожденски къщи, които били на по 2 и на 3 етажа, след опожаряването са останали съвсем малко. Но те съхраняват и до днес свидетелства за бита на панагюрци, които Иречек описва като „хора здрави и старинни, с истински планински характер. Говорят малко…със съобразителност и известна гордост”. Дудековата къща днес е част от музейната експозиция. През ноември 1876 г. Робърт Джаспър Мор пише, че е най-добрата къща, която е останала – на 2 етажа, с маза отдолу, с 4 стаи, гостна и баня, че е в традиционния стил, на 20 години и струва около 800 английски лири. Тутевата къща е мястото, откъдето е обявявено въстанието в Панагюрище. Лековата къща – пъстрата, изписана с цветя и алафранги „къща за гости”, е дело на местния майстор Иван Зографов. Запомня се с поучителното „Колело на живота”, каквито има само в православни храмове
Настаняването:
Джуджева къща – превърната в къща за гости, отворила врати от няколко месеца. За нея също се разказва, че е от оцелелите в априлския пожар. Но историята й е свързана повече с името на Петър Джуджев – панагюрец, завършил през 1900 г. Сорбоната, химик. Бил много богат човек, живял в Швейцалрия, в Париж. В Панагюрище го върнала болестта на съпругата му, тогава той откупил бащината й къща. Тук доживял старините си човекът, на когото Панагюрище държи електрифицирането си. В по-късни години къщата е превърната в резиденция, а от 2007 г. има нови собственици. Пригодена за гости според съвременните изисквания, има парно, баня във всяко помещение. Стаите са 6, има и 2 апартамента. Има хубав, застлан с камък двор, магерница с пещ на открито, малко павилионче „купчийница”, механа за 30 човека.

Джуджева къща
Хотел „Виктория” – съдават го на базата на съществуващия ресторант. Хотелската част е открита през януари т.г. 19 двойни стаи, 3 двойни стаи лукс и 1 апартамент са обзаведени стилно, създават усещането за уют и спокойствие. Оборудвани са с широкоекранен телевизор, кабелна телевизия, безжичен интернет. Хотелът има три помещения, предлагащи възможност за релакс: масажен кабинет, сауна за двама и джакузи. Позициониран е удобно на самия градски площад.
Настроението:
След патриотичната нотка, надигнала се в душите ни, най-логичният завършек на опознавателния тур е посещението с дегустация във винарската изба „Румелия”, чиято първа реколта от 2006 година. Вината са от собствени лозя, разположени в землищата на селата Смилец и Блатница. Единствената засега серия е наречена „Мерул” – на местността, където е намерено Панагюрското съкровище. В новата дегустационна зала ще отпием от тукашните мерло, каберне совиньон, мавруд, сира, мускат отонел или шардоне и от купажно вино „Селект”. И ако оценим по достойнство вкуса на тукашните вина, ще си тръгнем с бутилка от най-харесаното. Като спомен от Панагюрище.


Браво на тези хора – просто се чудя как са успели да го направят. Чудя се и къде ли е била общинската администрация..Но като прочетох колко много история има и колко съхранени места, със сигурност ще организирам едно семейно семейно пътуване до Панагюрище. Децата трябва да видят и да знаят всичко това
Много хубава статия. Идеята също хубава.Не знам ще успеят ли туроператорите, но който прочете написаното тук ще поиска да иде до Панагюрище. А и винарната изглежда добре, сигурно и виното им е хубаво